Anna Sawai ни отвежда във вълнуващия, трагичен край на Марико в „Shōgun“, епизод 9 „Crimson Sky“

Shōgun, епизод 9 „ Crimson Sky “ е кръстен на дръзкия военен проект на Торанага (Хироюки Санада) за завземане на Осака с всички неговата военна мощност. Както се случва обаче, същинската мощ на Торанага не беше в голямата му войска, погълната от това досадно земетресение, или в тактиката на верижния изстрел, на която Джон Блекторн (Козмо Джарвис) чинно научи хората си. Не, най-хитрата офанзива на Торанага пристигна от никой различен, а от Тода Марико (Анна Савай). Предпоследният епизод от тази седмица на FX шлагера разкрива по какъв начин уважаваната самурайка, специалист преводач и ревностна католичка съумява да дестабилизира властта на Ишидо (Такехиро Хира) върху регентите, техните васали и лейди Очиба (Фуми Никайдо), като й остава предан стопанин непременно...

**Спойлери за Shōgun Епизод 9 „ Crimson Sky, “ към този момент се предава на Hulu**

Досега почитателите на Shōgun знаят, че Тода Марико е родена като Акечи Марико, щерка на Акечи Джинсай (Ютака Такеучи), доблестен самурай, който прокле цялата си линия до гибел, когато умъртви бруталния диктатор Курода (Ейджиро Озаки). Животът на Марико беше пощаден единствено тъй като тя към този момент беше омъжена за Бунтаро (Шинносуке Абе), бруталния, само че предан боец, наследник на Тода Хиромацу (Токума Нишиока), най-хубавият другар и най-довереният консултант на Торанага.

Миналата седмица Хиромацу извърши сепуку в смъртоносна ловкост, с цел да избави схемата на Торанага от откриване от враговете му. За да може Торанага да победи Ишидо и другите регенти, той се нуждаеше от враговете си в Осака да повярват, че той в действителност и изцяло се е предал. Всъщност той се приготвяше да нанесе окончателния си удар против Осака посредством Марико.

Торанага изяснява на Марико, че татко й е уредил брака й с Бунтаро особено, с цел да пощади живота й, с цел да може по-късно да отмъсти на враговете им. Това би била нейната опция.

При идването си в Осака, Марико декларира на Ишидо, че защото не е „ пленник “, ще придружи съпругите на Торанага до Едо на идващия ден. Опасен трик е да се разкрие, че тя и всички други благородници в действителност са държани срещу волята си. След като се пробва да си проправи път през хората на Ишидо безрезултатно, само че при загубата на доста самураи, Марико афишира, че няма метод да почете желанията на своя стопанин. Следователно тя би трябвало да извърши сепуку, с цел да се освободи от срама.

Въпреки че Блакторн неведнъж се пробва да разубеди Марико от тази жертва, когато никой не пристъпва, с цел да бъде нейният втори - като по този метод се подсигурява, че тя няма да отиде в пъкъла като християнка за гибелта от самоубийство - той се причислява непринудено. Жестът е бездънен, само че в последна сметка непотребен. Ишидо стопира ритуала в последната секунда...само с цел да заговорничи с Ябушиге (Таданобу Асано), с цел да помогне на нинджите да обхванат в квартирата на тим Торанага по-късно същата вечер. Вместо да одобри залавянето, Марико се жертва, с цел да избави останалите.

Когато Дейдер беседва с Ана Савай минути преди панела Шогун на TCA през зимата 2024 година, успяхме единствено в резюме да се докоснем до позицията на Марико против хората на Ишидо в двора. Sawai разкри, че е упражнявала „ много… в Япония, преди да отиде във Ванкувър и да има подготвителен лагер “, само че че е имала единствено „ две подготовки преди деня “. За благополучие, Решителят съумя да възобнови диалога ни със Савай през вчерашния ден. Тя разкри какво означаваше за Марико, че Блекторн се ускори като неин втори, за какво нейните подиуми с Очиба бяха „ горчиви “ и за какво желае почитателите да помнят Марико като Акечи, а не като Тода…

РЕШАВАЩ: Говорихме в резюме в TCA и ви попитах за аспекта на бойните изкуства в този епизод, само че нямах опция да ви попитам за нещо отвън хореографията на борбата. Когато тя се изправи против хората на Ишидо в двора, какво беше това прочувствено пътешестване? Защото Марило би трябвало да гледа по какъв начин мъж след мъж, предан на нейната работа, се влюбва в нея. Просто съм любопитен какво е било това прочувствено за теб и за героя.

ANNA SAWAI: Просто си припомням по какъв начин видях по какъв начин всички падат и най-после, когато един самурай, един човек, идва пред нея и те се покланят. Честно казано, разруши ми сърцето. Мисля, че това беше най-трудната част. Що се отнася до физичността на всичко това, мъчно е, само че също по този начин е много занимателно да можеш, знаеш, просто да се биеш. Но душевен беше доста просто да обработи обстоятелството, че толкоз доста хора умират - това не е за нея. Защото в последна сметка тя служи на своя стопанин. [Това е] за господаря. Но имаше една сцена, която в действителност заснехме, която мисля, че те изрязаха заради ограничаването във времето, което имаме в един епизод, само че тя се притисна в ъгъла след всичко това и плаче за всички мъже, които умряха. Така че беше доста, доста прочувствено...

И приключва с нейното оповестяване, че ще извърши сепуку. Попитах Космо Джарвис за решението на Блекторн да изпрати Марико, което не е в книгата, само че явно е доста мъчно за него, само че доста значимо. Какво значи за нея, че той е подготвен да се изправи и да направи това, когато никой различен не го прави?

Мисля, че тогава тя осъзнава какъв брой доста значи за него. Защото той е протестант и върви против религията си и я завладява. Той й разрешава да почине като предан католик и самурай. Така че мисля, че това е най-големият жест на обич, който тя изпитва от него. Това е нещо доста сантиментално за нея и тя по някакъв метод го вижда с други очи поради това какво значи това.

И подготвена ли е да почине в този миг или има някакъв боязън, който се прокрадва? Защото тя наподобява малко по-страшна да почине, в сравнение с може би бяхме накарани да имаме вяра, че ще бъде.

Така че това, което усещах, е, че тя е щастлива да направи това за своя стопанин, тъй като с това изпраща огромно обръщение. Но като видях сина й в десния ъгъл, се почувствах толкоз зле, че би трябвало да му покажа момента, в който тя умира. Поставяйки го в същата обстановка, в която беше тя, когато тя остана сама и цялото й семейство трябваше да отиде в другия свят. И по този начин изпитвах доста смесени страсти, тъй като, да, това не е нещо, което желаете да покажете на личното си дете, само че е нещо, което би трябвало да извършите.

Продължавайки това, бях в действителност изумен, имам възприятието, че единственият миг, в който виждате по какъв начин решителността на Марико е евентуално разтърсена, е когато синът й идва при нея и я моли да не извършва проекта си да сервирайте Торанага. Какво значи този диалог за нея, че синът й демонстрира, че може да приказва португалски, демонстрира решимостта си към християнството, приказва, че се срами от фамилната си линия… Какво мина през мозъка ви и мозъка на Марико в този миг?

Мисля, че я боли да види, че Кияма-сама (Хиромото Ида) е като да завладява неговите, знаете, неговите вярвания. Сякаш той в действителност не схваща нейната позиция. Той има своя лична и тя счита, че той не схваща изцяло какво се случва. И тя не желае той да се срами от фамилията си, тъй като Марико има вяра, че без значение по какъв начин другите хора го виждат, татко й е направил нещо, което би трябвало да бъде направено. Така че мисля, че тя желае той да го види от нейните очи. Но въпреки това, сходно на напъните му да се пробва да научи португалски и, знаете ли, да желае това, което счита, че е вярно, това е нещо, което е прочувствено. Но мисля, че сърцето ти се разрушава да видиш, че той е някак от другата му страна.

Изгледах още веднъж епизода през вчерашния ден и забелязах всички тези дребни бележки за берекет на всички места, без значение дали е в самия край, когато тя употребява името на татко си, с цел да стачкува против бомбардировката, или когато се изправя против Ишидо и споделя: „ Аз съм не селяндур “, наподобява, че след всички тези епизоди на гледане по какъв начин потиска тази линия, тя я има. Какво значи това за вас? И за какво мислите, че това е моментът, в който тя най-сетне споделя: „ Не, аз съм щерка на татко ми и това име е значимо “?

Вярвам, че първият път, когато тя споделя името на татко си, е в тази сцена пред Ишидо-сама. Това беше доста прочувствено нещо за мен, тъй като значи доста, разбираш ли? И в книгата мисля, че тя би трябвало да каже „ Тода Марико “. Но организирахме диалог — [авторите на епизодите] Рейчъл [Кондо], Кайлин [Пуенте] и аз — и си казахме: „ Искаме да използваме нейното фамилно име от страна на татко й, тъй като това е тя. “ Тя не е Тода. Тя е Акечи и в това време отмъщава за фамилията си. Тя не го прави единствено за своя стопанин, само че отмъщава на фамилията си и го прави и за себе си.

И по този начин, беше доста съзнателно и се почувства доста мощно и се надявам хората да я запомнят като Акечи, а не като Тода.

Мислейки за този миг, знаете, те са в тази зона за предпазване на храна. Blackthorne се пробва да ги избави всички и вашият воин споделя: „ Нека пристигна “ и тя се придвижва напред. Има решение. Има успокоение. Можете ли да говорите за снимането на тази сцена и какво й минава през мозъка и просто за шерването на последния миг с Блекторн?

Да. Искам да кажа, това е толкоз къс миг, че ми се желае да чуем през какво е минавала, само че мисля, че приемането на това, което би трябвало да се случи, ще се случи. Ако това е методът, по който ще се окаже, тогава тя няма да бъде хваната от нинджите. Няма метод. Защото това значи, че тя не е в положение да продължи проекта на Торанага. Така че, в случай че това значи да бъде бомбардиран и да премине и към момента да може да изпрати това известие, тогава тя е щастлива да го направи. Така че просто би трябвало да приемем това, което [се случва], не можем да се борим с него. И мисля, че това е цялата работа с характера на Блекторн, той се пробва да го управлява. Той се пробва да реализира своето. Той се опълчва на всичко. И Марико е доста по-приемаща и, знаете, просто следва пътя си по метод, който е малко по-дзен.

Говорейки за Блекторн, преди този момент да се случи, той отива в нейната стая. Чувства се като огледало от Епизод 4, само че в този момент той е този, който идва при нея. Какво значи, че тя някак си му се отдава в този миг и съвсем навън в Осака? Изглежда по-малко скрито, в сравнение с мисля, че беше в Анджиро.

Чувствам се отворено, само че съм сигурен, че изглеждаше малко по-лично. Сякаш нямаше метод тя да каже: „ Добре! Е, Блакторн и аз ще бъдем дружно в този момент! “ Но мисля, че това е като да го видя да се появява, с цел да й помогне - това промени всичко за нея. Тя може да се върне при своя стопанин и да му каже, че е съумяла да освободи заложниците. И по този начин мисля, че за нея това беше просто миг като: „ Заслужавам това. Заслужаваме това. Приемаме се, виждаме се и можем да споделим този миг дружно. ”

вижте също

Източник: nypost.com